Живеейки с утвърдени навици, ние си създаваме илюзията за сигурност, като се придържаме към връзките, работата, децата и се опитваме да намерим там надежда и сигурност. Въздействието на кризата в Ковида 19 върху човечеството ни изправя пред тази илюзия за сигурност, карайки ни да се изправим пред несигурността на живота.

Това е неизбежно. Поколенията стават все по-свързани с технологиите. Очите, вперени в екрана, ръцете, които скролват автоматично, приятното вълнение, когато чуем звука на ново съобщение… Много от нас се чудят какво ще бъде бъдещето и как ще се развие хомо сапиенсът.